Генуа определя  стандартите си с дълга памет и неумолима издръжливост.

Генуа определя  стандартите си с дълга памет и неумолима устойчивост. Контрастите са едни от най-забележителните ѝ характерности.Столицата на Лигурия, отечество на Христофор Колумб, занапред следва да бъде преоткрита. Тя е като спортна кола с включена ръчна спирачка, която чака да бъде освободена. Все повече туристи идват, задържат се, радват се на остарялото и се възхищават от новото. Модерни хотели съживяват вековни здания палацо, Музеят на модерното изкуство дава своята свежа сила на града, само че по типичния генуезки метод – внимателно, последователно и откровено.След като разберете географията и терена на Лигурия, доста по-лесно разбирате кухнята „ Дженовезе “. Не е тъкмо изненада, че сме капризни за избора, когато става дума за храна в Генуа. И също не е изненадващо, че някогашната морска суперсила се оправя доста добре с морските блага. Но има няколко характерни неща, които отличават тази врата към Италианската Ривиера. Генуа е родното място на пестото, приготвено от районни кедрови ядки, намачкани дружно с отлежал зехтин и чесън, листа от сладостен босилек и примес от пекорино и пармезан. Вкусът му е несравним, тъй като тук, където хладните ветрове от планината дават отговор на солените морски бризове, са съвършените условия за развъждане на най-хубавия босилек, друг от всеки различен в Италия. Наред с пестото и фокачата равиолите също са родени тук. На генуезки акцент „ равиоли “ значи неща с дребна стойност или останки. Те са главно звено в лигурийската „ кучина повера “ (кухня на бедните). Днес можем да ги опитаме и пълнени с тиква, а едни от обичаните ми са ravioli de peces – пълнени с риба.The Cook несъмнено е измежду най-хубавите заведения за хранене тук. На това място със звезда „ Мишлен “ вие и кредитната ви карта можете да се насладите както на изискани гурме ястия и дегустационни менюта, по този начин и на доста мощно препоръчваното обичайно италианско аперитиво. Фонът на остарелия замък „ Дория “ е съвършен за изисканата храна. А тортелините с патица и кедрови ядки са изключително запаметяващи се.Zeffirino e генуезка институция, основана от семейство фермери през Втората международна война. Те готвят в обичайната, луксозна и сантиментална конюнктура, като се придържат към предлаганото от този богат район. Задължителна тук е комбинацията от тиквени равиоли и генуезки пансоти (регионален вид равиоли) – 50-годишна рецепта, която към момента ни изненадва.Sa’ Pesta безусловно значи натрошена сол. Траторията, намираща се в прелестната постройка на бившето пазарище за сол в тогавашна Генуа, е удивително място, предлагащо локални класики като сепия с грах и известната форната – плосък самун с брашно от нахут. Не забравяйте и за пристрастяващото кремообразно песто към нея.Le Rune се намира в центъра на града на няколко крачки от историческата улица „ Гарибалди “. Този ресторант се концентрира върху сезонността на продуктите, районното благосъстояние и отдадеността на най-свежите усети. Акцентът е върху прясно уловената риба и морските блага, а локалните поданици идват тук да похапнат някои от сезонните ястия с трюфел или различен тип гъби.Trattoria dell’Acciughetta е мястото, където можем да усетим същинския усет на пристанищния град. В този новаторски ресторант, ситуиран наоколо до Морския музей, менюто се трансформира непрекъснато въз основата на сезонната продукция и наличността на пресни зеленчуци и съставки. Рустик декорът се съчетава съвършено с храната и оживената атмосфера. Не пропускайте калмарите на скара с печени чушки и червен пипер или топлата салата от сепия с пипер от Сечуан.Да се разходиш до Италия постоянно е добра концепция. Италианската Ривиера, колоритните риболовен селца на Чинкуе Тере и курортните градове като Портофино са първите места, за които се сещам. Но постоянно подценяваната Генуа вечно ще остане в листата ми за значими дестинации. Със своята фокача, морски блага и песто тя се трансформира в едно от обичаните ми места за хранене, в което постоянно ще се завръщам.